РАЦИОНАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Философско направление, което признава разума за решаващ и дори единствен източник на познанието, в противоположност на ирационализма и емпиризма. За Декарт и за целия рационализъм систематиката на духа съвпада с тази на мисленето. Пл. Градинаров, ФСФ І (превод) [еа]. Демокрацията е изобретение на европейския рационализъм, на вярата в логиката и опита, тя е рожба на духовните наследници на Декарт и Бейкън. Дем., 2001, бр. 153 [еа].
2. Книж. Рационално, разсъдъчно отношение към света и живота. Прекаленият им [на еманципираните жени] рационализъм, колкото и да е удобен за някои мъже, едва ли се изтрайва за дълго. Хр. Домозетов, ОР, 92. Те [символистите] не вярваха на плоския рационализъм, но и не обичаха остарелите, макар и бляскави романтични изблици на старите поети. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 175. Съществува серия от философски дилеми, които се възпроизвеждат в историята и са, макар и в различна степен, постоянен предмет на търсене на решения: рационализъм срещу емпиризъм; рационализъм срещу ирационализъм; анализ срещу синтез В. Проданов, БФ [еа].
— От фр. rationalisme.