РА̀ЧА, -иш, мин. св. ра̀чѝх, несв., непрех. Диал. 1. Само с отрицание. Искам, желая, пожелавам. — Йовчо, онзи ден те викахме, ти пък не рачи да дойдеш — започна кметът. Ем. Станев, ИК I и II, 7. — И офицеринът дохожда. Казах му да почака, не рачи. Й. Йовков, ЧКГ, 176. Този път ще ѝ даде да изпие виното и ако пак не рачи, насила ще ѝ навре паницата до устата. Г. Караславов, Тат., 217. Каква е била целта на това му съвсем неочаквано пътешествие, Добровски не рачи да ми каже, колкото и да го молих. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 326. — А на тия, дето не рачат да ми работят, ще им сочиш друма. А. Гуляшки, СВ, 343. Аз тъй зная. И не рача на всяко гърне похлупак да ставам. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 1957 [еа].
2. Съгласявам се да направя нещо; скланям. — Тебе... тебе търся, Кириле... Да рачиш малко пари да ми дадеш. Ст. Марков, ДБ, 220. Да рачиш да ме назначиш на служба, голямо благодарско ще имаш от мене. Б. Обретенов, С, 94. Синът и дъщеря му го канеха да живее при тях в столицата. .. Ала той не рачи да напусне селото. Ст. Даскалов, ЕС, 138. Тате ме гласеше за поп, ама аз не рачих. В. Мутафчиева, ЛСВ, 521.