РАЧЀЛ м. Вид сладко, приготвено от сгъстен чрез изваряване плодов, обикн. гроздов сок, с късчета тиква или други плодове; петмез. От грозде се приготвят през есента рачели, петмези и мармелади. П. Даскалов и др., ТК, 88. От сини сливи или джанки били приготвяни пестил, мармалади, .., а от тикви, .. — рачел, петмез и др. Л. Петров и др., БНК, 32. Бащата на Оберон чул това и пратил веднага една баба да отнесе при люлката тепсия с рачел от дюли. Н. Райнов, ПЦС [еа]. — Почакай, господарке, няма да те пуснем! Тъкмо съм варила рачел от тикви... Ще те почерпим. Ф. Попова-Мутафова, ДК [еа]. // Сгъстен чрез изваряване сок от грозде, захарно цвекло, захарна тръстика, круши и др.; петмез. До лозето им, помнеше Матьо, имаше около декар празно място, пак тяхно. Там засаждаха дини, пъпеши, сладка метла за рачел. Н. Радев, СВ [еа]. Захарта е била скъпо нещо, тогава с рачел са си подслаждали. Л. Дилов, ПШ [еа]. За подобряване вкуса и аромата на рачелите (петмезите) в тях се поставят парчета от дюля, ябълка, зърна от ароматно грозде, ядки от кайсии, бадеми и др. Т. Хаджийски и др., ДК [еа].
— Друга (диал.) форма: р е ч ѐ л.