РВА, рвеш, мин. св. рвах, несв., прех. Остар. Книж. 1. Разкъсвам, скъсвам. На неук селяк, свикнал само на бран, дръзката ръка ще рве тънки ръкописи на знатни песнотворци. Н. Райнов, ВДБ, 75.
2. Късам, откъсвам. Веч съзрат ли труп конски, от глад подивели, / те се хвърлят — и всеки безпаметно рве. К. Христов, ПП I, 80. ● Обр. Но буря свий — безумно / вълни се през вълни подирят и летят, / и яз и брегове прелели, къртят, рват / и влачат, що им се попадне. П. П. Славейков, КП ч. III, 118. рва се страд.
— От рус. рвать.