РЕАБИЛИТЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от реабилитирам като прил. Юрид. Който е с възстановени от съда права. Що се отнася до Виолета, тя не смееше да ме потърси след 1956 година, когато излязох от затвора, оправдан и реабилитиран. К. Калчев, ДНГ, 32. Не мина и месец след тази тяхна първа среща, когато вестниците съобщиха, че делото срещу Малининия баща е преразгледано, той е оправдан и реабилитиран. Л. Дилов, ПБД, 155. Отдавна Генерала беше реабилитиран. В. Попов, Избр. пр, 78.