РЕАБИЛИТЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от реабилитирам и от реабилитирам се. Пускането на хората от затворите, изглежда, беше по-лесно от тяхното реабилитиране, което вървеше мудно, с купища уговорки и пазарлъци. Г. Марков, ЗРБ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)