РЕАКТЍВ м. 1. Хим. Вещество, което предизвиква определена химическа реакция, като служи за откриване, доказване, определяне и синтез на други вещества; реагент. От химията знаем, че за да стане един химичен процес, обикновено са необходими силни реактиви (киселини, основи и пр.). ПН, 1932, кн. 1, 2. Швайцеровият реактив е добър разтворител на целулозата и затова се използва за получаване на изкуствена коприна. Хим. ІХ кл, 1958, 97. Сега се знае, че прибавка от един до три процента родий им придава [на платиновите съдове] такава химическа и термична устойчивост, че в тях спокойно може да се работи с всякакви киселини и реактиви при практически неограничени температури. К, 1971, кн. 5, 29-30. Химически реактиви.
2. Разг. Реактивен самолет. Аз си представях как са се шегували с него [летеца], .., как е гледал днес светкавичния прорез на реактивите в бистрото небе и как най-сетне се е решил да се вдигне сам с „По-2“. С. Северняк, ОНК, 73-74. — Никакъв дух не беше — казва Иван, — ами бе моторист с каска и кошница на багажника, гърми с моторетката като реактив и си пее човекът, та цепи пространството. Й. Радичков, Скан. [еа]. „Луфтвафе“ лети над Пирея! / Ръмжат реактиви безбройни! О. Орлинов, П, 75.
— От фр. réactif прeз рус. рeактив.