РЕАКТЍВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Физиол. Способност на даден организъм да реагира по определен начин на външни въздействия. Дали дадено лекарство ще действа на болния като лечебно средство, или като отрова, зависи от много фактори, от дозировката на лекарството, от реактивността на организма. Н. Тонкин, НЗЛ, 6. Елементи на реактивността на организма, наред с функциите на нервната и ендокринната системи, са имунитетът и алергията. Дар, 2005, бр. 18 [еа]. Интересно е още, че патогенността на различните типове вируси бива различна, ала и различните щамове от групата А и групата Б притежават различна патогенност, което, в съчетание с реактивността на микроорганизма, създава различно тежко протичане на грипа. Пр, 1952, кн. 5, 46.
2. Хим. Способност на химическото вещество да влиза в химически реакции с друго вещество.