РЕАКЦИОНЀРСТВО, мн. няма, ср. 1. Възгледи и поведение, които са свързани с противодействие на развитието на новото, прогресивното. Роптанията в самата среда на народната партия се захванаха още в 1896 г., вследствие реакционерството на ония нейни елементи, ламтежа у които пречеше за едно по-добро управление. Бълг., 1902, бр. 456, 3.
2. Проява или действие на реакционер. Любен Каравелов, който се е въздържал известно време да пише за дружеството, .., остава немалко разочарован, когато вместо сериозни дела и прогресивни начала долавя у действителните членове мудност, празен шум и дори реакционерство. М. Арнаудов, БКД, 152-153.