РЕА̀Л м. 1. Стара испанска сребърна монета. Дон Кихот пресметна, че целият дълг възлиза на шестдесет и три реала, и заповяда на селянина или веднага да ги брои, или да се прости с живота си. Т. Нейков, ЗДК (превод), 51. В сандъка на моряка намерих и около петдесет монети от по осем реала, но нямаше злато. О. Иванова, ЖРК (превод) [еа].

2. Валутна единица на Бразилия. Курсът на реала стигна абсолютния си минимум заради опасенията за победа на левите сили на изборите през есента. Кеш, 2002, бр. 25 [еа].

— Исп. real.


Източник: Речник на българския език (онлайн)