РЕАЛИЗА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който реализира, осъществява нещо. Той [водещият] не бива да забравя, че заедно с него работи един голям, невидим от зрителите реализаторски и технически колектив. М. Младенов, ТЖТ [еа].
2. Спорт. Който е свързан с реализиране, отбелязване на сполучливо попадение, обикн. при игри с топка. Нападенията в повечето случаи се провеждат под формата на бърза контраатака предимно с изнесените напред трима нападатели, които трябва да притежават изключителни реализаторски способности. В. Ангелов и др., Ф, 152. Необходимо е обаче „Левски“ да подобри реализаторското умение на своите нападатели, за да не проиграват редица удобни положения за гол. НС, 1958, бр. 137, 3.