РЕАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Литер. Изк. Художествен метод в литературата и изкуството за правдиво и точно изобразяване на действителността. Критиката го прави баща на съвременна литературна школа зарад неговия реализъм; но той [Гогол] стои усамотен по своя гениален хумор и особеностите на творчеството си. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 205. Първата книга стихове на Дожд мен по̀ ми харесва поради наивния реализъм на изобразените картини из действителния живот и за усмивката, с която осветлява тия картини. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 56.
2. Литер. Изк. Направление в литературата и изкуството, за което е характерно правдиво и точно изобразяване на действителността. Основна задача тук е да се проследи как се развива реализмът в нашата литература след Освобождението. Г. Цанев, СИБЛ, 121. Представители на реализма.
3. Ясно, правилно разбиране на действителността, разумна преценка при вземане на решения, при осъществяване на нещо. Борис изглеждаше духовно ограничен, но олицетворяваше трезвия реализъм, упорството и волята, които бяха стигнали до богатството. Д. Димов, Т, 220. Реализъм е нужен може би само в брака, ако всички други по-добри възможности са изчерпани. П. Вежинов, ЗНН, 88. // Разумно, разсъдъчно отношение към действителността, при което се отрича идеалното, възвишеното. Проявява прекален реализъм.
4. Реалистичност. Да продаваш непрекъснато тялото си и в паузите да плетеш тантела, да вършиш тия две неща почти едновременно и с еднаква естественост — ето кое изглеждаше необяснимо и чудовищно в своя нелеп реализъм. Св. Минков, ДА, 76. Реализмът на картината ме порази.
5. Филос. Философско направление, което признава съществуването на реалност извън съзнанието на човека. Средновековен реализъм. Философски реализъм от ХХ в.
◊ Критически реализъм. 1. Литер. Изк. Художествен метод в литературата и изкуството, възникнал в началото на ХІХ в., който се характеризира с остро, критично изобразяване на действителността в буржоазното общество от позициите на буржоазния хуманизъм. Под въздействието на Емил Зола и Хенрих Ибсен, .., изниква социалната драма с определено изразени черти на критически реализъм. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 235. Творчеството на Балзак представлява кулминационната точка на френския критически реализъм. РД, 1950, бр. 321, 2. 2. Филос. Течение в западната философия от края на ХІХ и началото на ХХ в., според което процесът на познание е опосредстван от съдържанието на съзнанието. Произходът на понятието критически реализъм във философията се свързва с критицизма на Кант. Социалистически реализъм. Литер. Изк. Художествен метод в литературата и изкуството от ХХ в., наложен като основен в социалистическите страни, чрез който се изобразява не реалната действителност, а социалистическите идеали. Маяковски в открита борба със себе си преодолява своя футуризъм, за да стигне накрая до социалистическия реализъм. ОФ, 1950, бр. 1733, 4. Задачата на социалистическия реализъм винаги е била и беше да излъже хората, че злощастната действителност, всред която живееха, е прелюдия към бъдещ рай или дори начало на самия рай. Г. Марков, ЗРБ [еа].