РЕАЛИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който съответства, отговаря на истината, на фактите, на реалността; реалистически. Картината пред входа на казиното е толкова реалистична, че чуваш думите на циганчето, което събира угарки: „Вакса! Чистим!“. М. Кремен, РЯ, 294-295. Реалистичен автопортрет. Реалистична оценка.
2. Който се ръководи от разума и разбира, преценява действителността целесъобразно, практично, обективно. Реалистичният, спокойният, силният ум на Ирина не се боеше да я [истината] признае и се примири веднага с нея без гняв и паника. Д. Димов, Т, 661.
3. Литер. Изк. Който е основан на принципите на реализма (във 2 знач.); реалистически. Реалистичната художествена литература е могъщо средство за опознаване на народите. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 121. В миниатюрите на Лондонското евангелие и особено в тази на Манасиевата хроника е дебело подчертан реалистичният подход към живата действителност. Ст. Михайлов, БС, 104. Реалистично изкуство. Реалистично описание. Реалистично изображение на живота.