РЕА̀ЛКА ж. Остар. Реална гимназия. Като завърших шести клас на реалката, някои нашенци ми подхвърлиха: — Стана вече половин даскал, а? Кр. Григоров, ОНУ, 117. На втория ред седяха: началникът на гарата, .., директорът на реалката, .., секретарят на околийското управление и още няколко от познатите семейства в градчето. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 33. Неговата младост са кърмили хубави блянове и те са вливали капка подслада в горчилото на живота на тоя ученик, който с полугладен стомах свършва реалката. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 190. Началното си образование [Караславов] получава в родното си село, после учи прогимназия и реалка в Първомай. Лит. ХІ кл, 252.