РЕАНИМА̀ЦИЯ ж. 1. Мед. Възвръщане към живота чрез бързи мерки (като изкуствено дишане, сърдечен масаж, кръвопреливане и др.) след тежко нараняване, шок, удавяне, задушаване и др.; реанимиране. Лекарите от „Спешна помощ“ извършиха реанимация на пострадалите.
2. Мед. Мерки, които се вземат преди, по време и след операция на болен за предотвратяване на усложнения. Всеки пациент има право на реанимация, доколкото тя е вид медицинска помощ. Д. Станков и др., МГПС [еа].
3. Мед. Болнично отделение за осъществяване, прилагане на такива мерки. След края на ремонта клиниката отново ще разполага със 100 легла, както досега. Отделно е модерната реанимация с 6 места и изолатор. 24 часа, 2004, бр. 300 [еа]. Оперираният е в реанимацията.
4. Прен. Възстановяване, възобновяване на някаква дейност, организация, система; реанимиране. Реанимация на политическата система.
— От лат. reanimatio ‘съживяване’ през рус. реанимация.