РЕБА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. За петел, кокошка — който има пъстри пера със сиво-бели ивици. В курника довършваше кукуригането си ребатият тънкоглас петел. Ил. Волен, ДД, 18. Най-важни в цялото перушинено стадо, разбира се, бяха петлите. Бели, ребати, червени. Д. Цончев, ДЕГ [еа]. Нашироко под овошките / се разхождаха кокошките, / всякакви — ребати, бели... Ас. Босев, ДО, 123.