РЕБРЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Ребрест (във 2 и 4 знач.). След минаването на този валяк повърхността получава ребриста покривка. М. Дуковски и др., СМ, 93. Всяка панела е трислойна — две ребристи железобетонни части и между тях топлоизолационен слой от минерална вата. ВН, 1959, бр. 2477, 4. Напречното им [на тръбичките] сечение е ту кръгло, ту приплеснато, а понякога и ребристо. К, 1974, кн. 8 [еа].