РЕБРО̀, мн. -а̀, ср. 1. Анат. Всяка една от дванадесетте двойки дъгообразни тънки кости, които се съединяват с гръбначния стълб и образуват гръдния кош на човек или животно. Тя ме прегърна и тъй силно ме стисна, че ми изпращяха ребрата. К. Калчев, ПИЖ, 105. Рашко го смушка в ребрата. — Шшт, не се обаждай! П. Стъпов, ГОВ, 28. Ребрата ни са щръкнали като на каруцарски коне. Л. Стоянов, Х, 118. Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой та в таз рабска люлка люлее? / Тоз ли, что спасителят прободе / на кръста нявга зверски в ребрата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. Счупено ребро. Спукано ребро. Болки в ребрата.
2. Обикн. мн. Тази част на животно, обикн. свиня, приготвена като ястие. — Ха-ха-ха! — смееше се той .., като смучеше едно ребро. Ст. Загорчинов, ДП, 373. Имаше сготвени свински ребра с фасул, а това бе любимото ядене на нашия уважаван гост. Сл. Трънски, Н, 21. Но над нас ръка прострял, / някой много зъл присъди: / .. / Мене — пържени ребра, / нему — шницели изрядни. Д. Дебелянов, ЗлП, 20. Печени ребра. Ребра на скара.
3. Прен. Обикн. мн. Изпъкнал, дъгообразно извит елемент, детайл или под. като опорна част от някаква конструкция. За самия купол .. се прехвърлят от осем места ребра, две по две от които се кръстосват взаимно. М. Бичев, АНВ, 111. Ребрата на корсета се закачиха в дантелата на роклята. Ем. Станев, ТЦ, 77-78. Ето го моста, издигнал високо своите метални ребра, къщата за военния караул, изоставена и обрасла с трева. Й. Радичков, ГП, 11.
4. Прен. Обикн. мн. Отделен продълговат и изпъкнал елемент като съставна част на предмет, конструкция и др. Покривните плоскости се образуват от греди .., наречени ребра или мертеци. В. Брънеков и др., СД, 82. Ребра на радиатор. Ребра на предпазна скара.
5. Прен. Обикн. мн. Изпъкнал елемент по повърхността на предмет. Виното сълзеше през ребрата на бъклицата, затова Драгия предложи начаса да го изпият. А. Гуляшки, ДМС, 50. Мотоциклетните двигатели са с въздушно охлаждане, поради което външната повърхност на цилиндъра е оребрена. Ребрата служат да увеличат повърхността, която се обдухва от околния въздух, като по този начин се подобрява охлаждането. Гр. Тимчев и др., УВА, 28.
6. Прен. Склон на планина, хълм и под. с изпъкнала дъгообразна форма. Зад нас чуката, по ребрата на която лазим, се увенчава пак от жълтеникави грамадни скали. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 22. Според собствения му разказ на върха на Шипченския балкан, когато се обърнал да погледне ребрата на Марагидик, .., той [Ботйов] обикнал втори път България. З. Стоянов, ХБ, 71. Стори ѝ се, че се е върнала десет години назад — и тогава, току-що свършила Селскостопанската академия, вървеше по ребрата на Зеления хълм. Д. Вълев, Ж, 7. Пътеката, по която се тръгва първоначално от Сестримската Крива река на запад, впоследствие се прехвърля през малко вододелно ребро в долината на р. Ражавица. М. Гловня и др., Р, 159. Лалю се топеше в тревожни догадки. .. Защо е тръгнал напряко през реброто на бърдата? Бл. Димитрова, ПКС, 228.
◊ Конско ребро; конски ребра. Диал. Многогодишно тревисто растение от семейство бобови, след цъфтежа си отровно, което се използва в народната медицина като лекарство срещу диабет; жаблек. Затруднено уриниране при увеличена простата, особено у хора, страдащи от захарна болест, се лекува с надземните части (цвят и листа) на билката жаблек (конски ребра). Н. Антонов, ПДЖ [еа]. Плаващи ребра. Анат. Последните две двойки ребра, които не са свързани с гръдната кост. Последните две ребра, .., въобще не са свързани с гръдната кост, поради което са известни като плаващи, или по-правилно като свободни ребра. Ал. Гюровски, АЧ, 121. Само последните две дойки ребра не се залавят за гръдната кост, а завършват свободно (плаващи ребра). Анат. ІХ кл, 27.
~ Броят (четат) ми се ребрата. Разг. Много слаб, мършав съм. Воловете не бяха много отслабнали, но ребрата на конете се четяха отдалече. И. Петров, МВ, 136. Говоря ти за истински и дълготраен глад. За хора, на които се броят ребрата по тялото. П. Спасов, ХлХ, 21. На ребро. Разг. 1. Наклонено, под ъгъл спрямо нещо. Рада сегна, та прихвана паницата, отцеди меда от питите, загреба дървената лъжица в паницата, издигна я на ребро и гледа как се влачи медът от лъжицата. М. Георгиев, Избр. разк., 80. 2. Странично, по дългата страна на предмет. Ако случайно танкът се обърне на ребро и го улучим — подпалва се като всички други. П. Вежинов, ВР, 101. 3. Настрани. Каза лека нощ, обърна се на ребро и заспа. М. Гръбчева, ВИН, 191. Докато Маринчо, .., се промъкваше на ребро по пустите улици, момчетата бяха се скрили в един килер. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 497.