РЀБУСЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ребус. Никога няма да забравя онзи възрастен гражданин, който беше седнал на един голям куфар и решаваше ребус. — Ребусче, а? — казах му. Тарас, СГ, 129.


Източник: Речник на българския език (онлайн)