РЕВ, ревъ̀т, рева̀, мн. ревовѐ, м. 1. Силен, неудържим плач. И сега се чудя дали наистина бях чула детски рев, или така ми се е сторило. Е. Огнянова, ЖБ [еа]. Нена тичаше, ревеше с всичка сила, .. Училището бе пусто и рева ѝ прозвуча още по-страшно в празния коридор. Елин Пелин, Съч. ІІ, 146. Спрял ли е някой техните синове да не отиват войници? Никой. Майките сами ги изпращат, макар и с рев. Г. Караславов, СИ, 275. Чуваха се ревовете на хлебарката и трите ѝ по-малки деца. Т. Харманджиев, КЕД, 69.
2. Силен провлачен звук, който издава животно; вой1. Отнякъде се чу рев на магаре, който заглъхна меланхолично в сънливата тишина. Д. Димов, Т, 49. И когато в усоите проехтя ревът на рогач, .., корав се стори на Шибиля камъка, на който вечер слагаше глава. Й. Йовков, СЛ, 12. Още бях буден, когато видях силни пламъци и чух страшен рев на подпален добитък. К. Петканов, П, 33. В тоя миг се чул силен рев и от гората изскочила една черна мечка. А. Разветников, Избр. пр (превод), 40. Сетне и вранешкият грак, и ревът на лъвчето потънали в гороломния рев на разярения лъв. Г. Русафов, ЗГ [еа].
3. Силен провлачен вик от болка, ужас, гняв и под.; вой1. Откъм операционната маса се понесе прегракнал, почти животински рев. Найден потрепера. В. Геновска, СГ, 386. Изведнъж чувам глас, какво ти глас, брате, рев, сякаш колят някого. П. Незнакомов, БЧ, 17. Нададе нечленоразделен рев от гняв и болка. Беше побеснял. Кр. Бъчваров, ПУ III (превод) [еа]. Само свързан с друго живо същество човек би могъл да нададе такъв рев на ужас, ярост и мъка за нечия смърт. В. Божилов, ШУ II (превод) [еа].
4. Силен звук, шум, който се чува при силно говорене, викане, крещене на множество, тълпа; вой1. Когато глъчката стана съвсем непоносима и не се чуваше нищо друго освен един непрекъснат рев от пресипнали гърла, средният от седналите около масата взема звънчето, .., и задрънка. Ст. Чилингиров, ХНН, 156-157. Ние нададохме радостен рев и завикахме в един глас: — Кутия... кутия дай! П. Незнакомов, МА, 99. Най-после депутацията се реши да си отиде. Когато тя се показа на улицата, екна един страшен рев „Долу“. С. Радев, ССБ ІІ, 350. От лятната къпалня се носеше врява, .., от стадиона — оглушителен рев. П. Вежинов, НБК, 341.
5. Силен провлачен звук от свирка, сирена и под.; вой1. Откъм пристанището се носи дрезгавият рев на параходна сирена. Св. Минков, ДА, 113. Разнесе се писък на спирачки и рев на клаксони. Сякаш в халюцинация му се мярнаха гневни лица и размахващи се юмруци. В. Божилов, С (превод) [еа]. // Силен звук, шум, произведен при работа на машина, мотор двигател, механизъм, превозно средство и под.; вой1. Въпреки забраната на строителство в зоната, той виждал как никнат една след друга двуетажни вили, чувал мощния рев на камионите. Й. Попов, БНО, 134. Минахме през мълчаливи, изоставени места — автобусът спираше, отърсваше праха си и продължаваше с рев и пукот. Л. Петков, ГЦ, 28. Един немски бомбардировач изтребител мина с могъщ рев ниско над покривите. П. Вежинов, ВР, 96. // Силен звук, шум, който се чува при битка, сражение; вой1. Една друга, дълга и кокалеста ръка беше целунал той неотдавна — и споменът за това нахлу в гърдите му, разтуптя буйно сърцето и изпълни цялото му същество с желание и копнеж за другарите, за казармата, за рева на битката. Ст. Дичев, ЗС І, 259. О, Шипка! Три деня младите дружини / как прохода бранят. Горските долини / трепетно повтарят на боя ревът. Ив. Вазов, Съч. І, 203.
6. Силен провлачен звук, шум, предизвикан от буря, вятър и под.; вой1. Аз загасих свещта в килията и с трепетно удоволствие слушах стихийния рев на бурята отвън. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 155. — Да тръгваме — почти крещеше, за да надвика рева на вятъра. М. Христофорова, СДНН (превод) [еа]. // Силен звук, шум от разбиване на вода, вълни, море и под. в бряг, скали; вой1. Близо до брега морето ставаше разкаляно и жълто, вълните идеха една след друга и с глух рев се разбиваха на кипяща бяла пяна. Й. Йовков, Разк. ІІ, 38. Седна на една от скамейките, загледан в синкавия мрак на хоризонта, като палеше цигара след цигара, и се вслушваше в тъмния и неизменен рев на прибоя. Ем. Манов, БГ, 38. Тамо вдън горите атонски високи, / .. / де се чува само ревът беломорски, / .. / един монах тъмен, непознат и бледен / пред лампа жумеща пишеше наведен. Ив. Вазов, Съч. І, 187-188.