РЕВА̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, несв., непрех. 1. Плача много силно, неудържимо, със силен глас. Едно от децата ревеше колкото му глас държи. Ал. Бабек, МЕ, 229. Кака Нанка се тръшна да реве. П. Незнакомов, ЖВ, 5. — Защо ревеш? Какво ти стана? П. Славински, МСК, 26. Синът, .., молеше припряно: — Хайде, мале, стига си ревала, връщай се. Ем. Манов, ДСР, 6. Милица гръмко плачеше. Тоя ден до погребението тя рева непрекъснато. Д. Немиров, БЛ, 62. Дойде му може би и да я целуне. Той я обичаше, когато тя ревеше от мъка. А. Страшимиров, Съч. ІV [еа].
2. За животно — издавам силен провлачен рев, вой; муча, вия2. Но най-страшното стана една нощ в Сърнено, гдето бяха занесени вълчетата: нещо влиза в селото, дига се олелия, кучета лаят, квичат, изплашеният добитък реве. Й. Йовков, АМГ, 85. Една крава, изгубила теленцето си, ревеше провлечено и тъжно. Ст. Марков, ДБ, 243. От време на време промучаваха волове, изцвилваха коне, ревяха магарета. Г. Караславов, С, 77. — Аз пък имам магаре — рече Савата. — Ти него пък да видиш — чудо! .. От два километра ме познава… и реве, та се къса. К. Константинов, ПТ [еа]. В този момент еленът може би слухтеше като мен и оглеждаше сечището. .. Реве, изпънал шия, а аз наблюдавам рогата му. К. Трайков, ВК (превод) [еа].
3. Издавам силен рев, вой, вик от болка, ужас, гняв и под.; крещя, викам, вия2. Кръвта се стичаше на струйки по тялото. Изтезаваният ревеше от болка. К. Василева, СНП (превод) [еа]. Защо англичанинът не викаше? Защо не ревеше от болка? Издръжливостта му беше свръхчовешка и Мария съзнаваше, че той е напрегнал всеки нерв, за да не издаде нито звук в нейно присъствие. В. Пенева, ИН (превод) [еа]. Тя се мъчеше да раздразни раната му; впиваше понякога ноктите си в нея и той ревеше от болка. П. Пройкова, ТР (превод) [еа].
4. Прех. и непрех. Неодобр. Викам, крещя нещо оглушително, обикн. като израз на много силно чувство; дера се. Той се спускаше напред, ревеше „ура“ и увличаше всички. Елин Пелин, Съч. V, 100. — Ти ли бе, ти ли ще ми се пречкаш? — ревеше той и се даваше от злоба. М. Грубешлиева, ПИУ, 67. — Вие сте обкръжени! — ревеше Чардафон. — Който мръдне, ще бъде убит начаса! В. Геновска, СГ, 303. Кардашев посочи усмихнато вестникопродавците, които ревяха своите гръмоносни новини. Ив. Вазов, Съч. Х, 14. // Ирон. Пея високо, оглушително, неприятно; дера се. Тя сега пее друга, също тъй чужда песен, .. — Стига си ревала, мари! Оглуши ми ушите! Ст. Чилингиров, ПЖ, 60. Това съвсем не бяха ония весели и сити войници, които знаехме отпреди три години. Тогава те се миеха шумно, голи до кръста, на градските чешми, дъвчеха шоколад и ревяха вечер „Лили Марлен“. П. Незнакомов, МА, 106. // За множество, тълпа — викам, крещя силно, продължително като израз на някакви чувства, на одобрение или неодобрение. Изтекоха няколко минути, а тълпата продължаваше да реве, недоволна от обявения резултат. Ал. Бабек, МЕ, 265. Караджата беше свързан, окован, / .. / Тълпата край него метежно ревеше / и на всяка крачка повече растеше. Ив. Вазов, Съч. І, 198.
5. За свирка, сирена и под. — издавам силен провлачен звук; вия2. Тръбата на всяка минута ревеше, за да предупреждава параходите. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 120. Наблизо ревеше параходна сирена. В. Геновска, СГ, 258. Влакът идеше .., свирката му ревеше пресекливо и страшно. Д. Кирков, Х [еа]. Ревяха клаксони, ръмжаха двигатели, светлините на фаровете изрязваха парчета град от тъмнината. В. Божилов, С (превод) [еа]. // За машина, мотор, двигател, механизъм, превозно средство и под. — издавам, произвеждам силен звук, шум при работа; вия2. Трополяха каруци, ревяха припряно двата камиона на стопанството и дигаха облаци прах над селото. И. Петров, НЛ, 233-234. Грохотът ставаше по-силен и по-ясен. Моторът ревеше дрезгаво и заморено вече съвсем наблизо. Б. Райнов, ДВ, 191-192. Току над къщите, заглушавайки шума на Стара река, реват становете на копринената фабрика. Н. Стефанова, РП, 77. Из полето ревяха трактори. П. Стъпов, ЧОТ, 106. Ревяха оръдията, избухваха бомби, виеха мини и пищяха куршуми. Ив. Мартинов, СНУ, 197. // За битка, сражение — издавам, предизвиквам силен звук, шум. Обгръща го само безмълвието на вечерта и ветрецът в тревите; но в ушите му отново реве битката, пред очите му бушуват експлозии. Н. Георгиев и др., НЗФОП (превод) [еа].
6. За буря, вятър и под. — издавам, предизвиквам силен провлачен звук, шум; вия2. Снежната царица и Кай летяха над гори и езера, над морета и земи. Под тях ревеше студеният вятър, виеха вълци. Св. Минков, СЦ (превод), 43. Буря ужасна, .., Балканът реве сърдито. З. Стоянов, ЗБВ ІІ, 248. Ех, нека си реве / фъртуната: какво му бърка тя! К. Христов, Избр. ст, 258. Преплитат се пътеки смътни, / реве пустинен ураган. Хр. Смирненски, Съч. І, 122. // За вода, вълни, море и под. — издавам силен звук, шум от разбиване в бряг, скали. В бездната на мрака морето ревеше още по-страховито. Й. Йовков, Разк. ІІ, 45. Реката отдясно ревеше гръмовито. Ив. Вазов, Съч. ХV, 103. Беснее бурята и в пустий бряг / вълните буйно блъскат се, реват. К. Величков, ПССъч. ІІ, 112.
7. Прен. Неодобр. Моля, искам настойчиво някой да направи нещо, да даде нещо. Д я д о М о м ч и л: — Ами нали ти ми рева, докато да го пратя в Германия! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 135. Към всеки голям чиновник може да бъде прикрепен по един малък, който да реве, докато не му се решат проблемите. Да видим тогава дали някой ще дреме на бюрото си. С, 2009, бр. 6053 [еа]. Тя все реве за пари.
8. Прен. Неодобр. Оплаквам се, жалвам се на някого за нещо. Вземе ли една булка да реве на майка си за щяло и нещяло, тя вече е вкарала дявола в къщата си. Г. Караславов, С, 89. Тя все реве, че парите не им стигат.
РЕВЀ МИ СЕ несв., непрех. 1. Обзет съм от желание да рева; плаче ми се. — Хайде, хайде! .. — викна ѝ той гневно, защото и на него му се ревеше. Л. Дилов, ЗПНН [еа].
2. Изпитвам, преживявам силна болка, мъка, страдание; плаче ми се. Ревеше му се, защото минаваше в запаса, ставаше непълноценен човек. А. Гуляшки, ЗВ, 12.