РЕВА̀НЕ ср. Отгл. същ. от рева; рев. Ако за това се плачеше, ние с тебе трябва да се скъсаме от реване. П. Проданов, С, 13. Сопите замахаха, няколко се стовариха на Дончовите плещи, повечето прие конят, който се разскача подплашен, разсипа живата стена и фукна нататък. Тълпата го погна с яростно реване. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 113. На вуйчовия гроб в реване се задави / и хълца дълго той в печал и смут. Кр. Вълков, МОО, 88.
РЕВАНЀ, мн. -та, ср. 1. Вид сладкиш от брашно и яйца, напоен със захарен сироп. Не умея да правя реване.
2. Парче от такъв сладкиш. Изнесоха да продават оръжия, барут, .., баклави и реванета, захаросани плодове. Д. Талев, ПК, 305. Към седем и половина излезе съдържателят на ресторанта и ми дума: — Другарю, — казва — 26 пържоли съм взел от халите и толкова реванета сме направили. Чудомир, СбСт, 31. Дай и от нас по едно реване на войниците. С. Радев, ТВБВ [еа]. Поръчах си едно реване.
— От перс. през тур. revani.