РЕВА̀НШ м. 1. Отплата, възмездие за поражение, загуба, неуспех, обикн. във война, преговори, спор, игра и под. През пролетта на 1860 година Русия започнала да търси постепенно реванш за военното поражение в кримския бой. Т. Жечев, БВ, 98. Германия, която привидно се отказва от политиката на реванш по отношение на Франция и Белгия, влиза в Обединените нации. Ист. Х кл, 220. Те [противниците] се готвеха да земат в неделя бляскав реванш над правителството. Бълг., 1902, бр. 529, 1. Генералът, който бива последователно измамен и набит от кадета, съумява, макар и по-късно, да получи реванш и да се постави необратимо в ролята на победител. ЛВ, 2001, бр. 34 [еа]. Преди десетина дни картоиграчите играха цяла нощ. Мато обра парите на всички и оттогава и тримата чакаха удобен момент за реванш. В. Нешков, Н, 96.
2. Спорт. Втора среща, мач, игра, обикн. при разменено гостуване, в която победеният ще се стреми към възмездие. Днес Джое Луис играе реванш със стария си противник. Св. Минков, ДА, 57. // Победа при такава среща. Миналата година загуби срещата и сега ще гони реванш. РД, 1950, бр. 180, 5. Трудно бе да се играе с 10 души. В София ще се постараем да вземем реванш. ВН, 1960, бр. 2858, 3.
3. Като прил. неизм. Спорт. За среща, мач — който се играе за втори път, обикн. при разменено гостуване. Срещата реванш ще се проведе в София. НС, 1958, бр. 125, 1. В Ню Йорк пред 80 хиляди зрители се е състоял боксовият мач реванш за световното първенство за професионалисти в тежка категория. ВН, 1960, бр. 2745, 3.
— От фр. revanche.