РЕВАНШЍСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до реваншизъм. В ГФР реликвите на Третия райх събуждат у неговите поклонници не само сантиментални спомени, но и реваншистки намерения. М. Миланов, ТМП, 171. На власт беше партията на д-р В. Радославов, свързана още от основаването си с австро-германската политика. Независимо от това в някои политиканстващи кръгове излязоха явно на повърхността скритите дотогава реваншистки планове. К. Константинов, ППГ, 270. През 1805 г., когато Русия отново се озовала във война с Наполеон, френският посланик Себастиани започнал да настоява пред Портата тя да отвори военни действия срещу Русия. Себастиани възлагал надежди на реваншистките настроения всред османските управляващи, които не били се примирили със загубата на Крим и Северното Причерноморие. В. Мутафчиева, КВ, 315-316.


Източник: Речник на българския език (онлайн)