РЕВЕРБЕРА̀ЦИЯ ж. Физ. Постепенно затихващо звучене в закрито помещение вследствие на многократно отражение на звуковите вълни, след като източникът на звука е престанал да звучи. В помещенията звукът не утихва едновременно с прекратяването трептенето на звуковия източник. Това явление се нарича реверберация. Физ. Х кл, 1965, 93.
— От лат. reverberatio от reverberro ‘отбивам’.