РЕВЀРСИЯ ж. 1. Книж. Обръщане, смяна на посоката на нещо. Първата строфа се свързва „огледално“ във вариращ рефрен с втората чрез реверсия на сравнението „мухи като черни мисли — черни мисли като мухи“. ЛВ, 2007, бр. 37 [еа]. През 1906 г. френски физик на име Бернар Брюне открил, че магнитното поле на планетата се обръща от време на време и че отчитането на тези реверсии е трайно фиксирано в някои скали по време на зараждането им. М. Хаджиниколова, КИПВ (превод) [еа]. Една от характеристиките на морализаторството е реверсията на моралните оценки с положителен и отрицателен знак. Ем. Маринова, МС [еа].
2. Техн. Изменяне на хода на механизъм, уред, машина в обратна, противоположна посока; реверс.
3. Техн. Понижение на механичните показатели на каучука поради вулканизиране над нормата.
4. Биол. Възстановяване на нормалния фенотип при мутантен организъм в резултат на повторна мутация.
5. Юрид. Връщане на имот на притежателя.
— От лат. reversio ‘връщане назад’ през рус. реверсия.