РЕВЕШКА̀ТА нареч. Разг. С рев, с рева̀не; ревешком. Нена мина край черквата, прекръсти се, без да спира, прецапа с босите си крака воденичната вада и ревешката спря пред училището. Елин Пелин, Съч. ІІ, 146. Хванала се за главата жената и хукнала ревешката по къщите на другите беглеци. Г. Караславов, ОХ ІІ, 375.