РЕВЕШКО̀М нареч. Разг. С рев, с рева̀не; ревешката. Една голяма вълна̀ с бяла грива ревешком връхлетя лодката, пътници и гребци, па се пръсна, като остави едно езеро в краката им. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 79.
