РЕВИЗИОНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. Идейно-политическо течение, характеризиращо се с противопоставяне и критика на марксизма, появило се в края на ХІХ в., което е насочено към ревизиране на революционните икономически, политически и философски основи на марксизма и заменянето им с буржоазни теории, като се отричат класовата борба, социалистическата революция и диктатурата на пролетариата. В борбата си против марксизма-ленинизма, .. капиталистическата реакция е използвала ревизионизма като свое най-вярно оръжие. ОФ, 1958, бр. 4267, 1. Главната опасност за работническото и комунистическото движение е сегашният ревизионизъм, който се прикрива с марксически одежди. НА, 1958, бр. 3185, 3. Българската комунистическа партия има дълъг опит в борбата с ревизионизма в своите редове. ВН, 1958, бр. 2115, 4. Българският режим не може да понася никакви припомняния за комунистически идеали и ги дамгосва като прояви на разни видове ревизионизъм. Г. Марков, ЗРБ [еа].
2. Политика на ревизия, на изменения и поправки в определена приета теория, доктрина, статукво и под. В началото на 30-те години обаче в политическото развитие на Европа ясно се набелязва тенденцията за ревизия на мирните договори. Ревизионизмът става могъщо средство, с помощта на което отделните държави се стремят да изменят следвоенното статукво в своя полза. Н. Генчев, ВПБ [еа].
3. Истор. Дял от историографията, който представя различна интерпретация на исторически събития.