РЕВИЗИОНЍСТ м. 1. Истор. Привърженик на ревизионизма (в 1 знач.). В лагера обаче на самите социалисти домашната разправия все още продължава и препирните между марксистите, от една страна, и тъй наречените критици, ревизионисти, .., от друга, следва както и по-рано. Г. Кирков, Избр. пр І, 113. През 1904 г. младият Димитров се проявил в борбата против българските ревизионисти и реформисти. Ст. Благоева, ГД, 47. Ревизионистите се кълнат във вярност към марксизма, обаче по подобие на техния духовен баща — Бернщейн, не изхождат в обяснението на обществения живот от законите на диалектиката. НА, 1958, бр. 3185, 3.
2. Истор. Привърженик на ревизионизма (в З знач.). Първите ревизионисти, както и съвременните, констатират, че в случай на война историците от страните победителки почти винаги, когато пишат историята, избягват, игнорират фактите, неизгодни за победителя. Н. Николов, НР [еа]. Сред западните професионални историци по това време се оформят два основни лагера, .. „Ревизионистите“ критикуват другия лагер, че ползва източници от втора ръка и представя огромни цифри, които не могат да бъдат обосновани. Везни, 2005, кн. 9 [еа]. До какви изводи са достигнали историците ревизионисти посредством усърдното си ровене в архивите? ИЗ, 2008, бр. 5 [еа].