РЕВИЗО̀РКА ж. Жена ревизор. Той взе, че се влюби в една ревизорка на рибната база. Черемухин, ТБ [еа]. Една от съкратените ревизорки в хода на проверките миналата година е установила скрити и после вкарала в хазната близо 750 000 лева. С, 2006, бр. 4833 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)