РЕВИЗО̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до ревизия (в 1 знач.) и до ревизор (в 1 знач.). Той притежаваше една нюйоркска ревизорска фирма. Беше финансов анализатор и различни компании го наемаха, за да нагажда проектите и статистиките им. Ст. Тоскова-Брешкова, СР (превод) [еа].

2. Който е присъщ на ревизор (в 1 знач.). — Какво ти е дошло в главата наистина? — Нищо особено! — сви устните си в тържествуваща ревизорска усмивка Ставри. А. Гуляшки, ДМС, 71.


Източник: Речник на българския език (онлайн)