РЀВЛА ж. Ревливо момиче или ревлива жена. Той подтисна яда си, .., и с леко презрение каза на Катя: — Их, ревла! Катя обърса очите си. П. Стъпов, ГОВ, 125. Сега пък ще плаче... — помисли си мустакатият. — Хм... Ще плаче... Ревла. Й. Стоянов, ПД, 48. Л ю б ч о: — Добре де, добре. Защо плачеш сега? Ей че си ревла. К. Кюлюмов, ПШ, 29. Двете момичета помъкнаха братчето си .., спогледаха се и заплакаха. — Ревли! — изгледа ги с престорена студенина момчето. Г. Караславов, Избр. съч. І, 359.