РЕВЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който лесно се разревава, много или често реве, плаче; плачлив. Тя разказваше как снаха ѝ накъдрила косите си .., как бате ѝ, някогашният сополив и ревлив Исмаил, станал тракторист. Ст. Поптонев, ОБЛ, 135. За двадесет години мъничкото ревливо дете става момък. Б. Йосифова, БЧМ, 85. — Ревливо нещо е туй жената, свато. И. Петров, НЛ, 98. Ти ще си от зимните бебета. .. Момчето ми, дори да си от най-ревливите, аз няма да ти се сърдя. Р. Сугарев, СС, 128.