РЕВМАТЍЗ, мн. няма, м. Простонар. Ревматизъм. Попът пее .., а хората се кръстят. А по едно време, татко, взеха, че паднаха на колене. И дядо, .., и той... А пък като дойде тук, все се оплаква: „Ох, краката ми... ох, коленете ми!“ Това неговото не е ревматиз, а е оттам... дето стои на пода. П. Незнакомов, МА, 31. — Аз го повиках, че не мога сам да обикалям по вършачките из селата. Един ревматиз ме е стегнал и ме върти — не ти е работа. П. Спасов, ХлХ, 53.
— Друга форма: раматѝз.