РЕВМАТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. (рядко) -зми, м. Мед. Инфекциозно-алергично заболяване на съединителната тъкан на ставите, сърцето и централната нервна система. — Зайдлер, най-прочутата виенска марка! — седна [лелята] да изтръгне няколко акорда с изкривени от ревматизъм, възлести пръсти. Бл. Димитрова, ПКС, 265. Неговият кротък нрав, напредналата му възраст и ревматизмът, от който страдаше, го караха да прекарва повече над писалището или в стаята си. Й. Йовков, ПК, 186. Оглуша, па и краката му се подуват от ревматизма. Цв. Ангелов, ЧД, 158. Ревматизмът, който си беше докарала във всяка става на едрите кости, се е подлютил от влагата навън и се обажда като стар, неприятен познат. В. Пламенов, ПА, 40. Завонял като бунище, а тръгнал туберкулози, ревматизми и тропически маларии с вода да ми лекува. Г. Караславов, СИ, 28. Той страдаше от остър ставен ревматизъм — болките му бяха едва поносими, а не се изразяваха по лицето му. П. Славински, ПЩ, 28.
— От гр. ῥεῦμα, -ατος ‘течение’ + -изъм. — Друга (простонар.) форма: р а м а т ѝ з ъ м.