РЕВМАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. 1. Който е свързан с ревматизъм. И тук, в южните планини, .., ревматичните болки в краката изтръгнаха рано Варвара от съня. Д. Димов, Т, 556. Влажните и нехигиенични жилища, както и лошото и неправилно хранене благоприятстват за различни ревматични заболявания, които причиняват сериозни поражения на сърдечно-съдовата система. Анат. VІІІ кл, 38-39.
2. Който е поразен от ревматизъм. Старата хазайка стоеше на прага на къщичката, скрила своите ревматични ръце в топлия червен шал. П. Вежинов, ВР, 113. Безцеремонна и припряна, майката на Виктор разпечатва плика и бърка вътре с възлестите си, ревматични пръсти. Др. Асенов, ТКНП, 211. На бай Продан не му се говореше много, погледна под вежди майка и дъщеря и зашляпа с ревматичните си крака към леглото. Б. Несторов, СР, 172. Гъстата и непрогледна мъгла нахлуваше през решетъчното прозорче и сковаваше ревматичните тела. К. Митев, ПБ, 382.
3. Като същ. ревматичният м., ревматичната ж., ревматичното ср., мн. ревматичните. Човек, който е болен от ревматизъм. Само членувано. За един миг може да прозре в бъдещето, да почувства надигащите се оттатък кръгозора беди, както ревматичният усеща циклоните от хиляди километри разстояние. А. Гуляшки, ДМС, 39.