РЕВМОКАРДЍТ м. Мед. Ревматично заболяване, при което се възпаляват всички или отделни слоеве от стените на сърцето, съпроводено със сърцебиене, лесна умора, лека болка и пристягане в сърдечната област и др. Ревмокардитът в 1/3 от случаите протича със засягане и на перикарда, но това невинаги се диагностицира. М. Василев и др., ВБ, 175. Ендокардитът се получава най-често при прекарване на инфекциозни страдания — остър ставен ревматизъм, .., ревмокардит. Н. Манчева, ЛФ, 141-142. Или друг случай: двама души се разболяват от ангина. Единият бързо оздравява, другият за цял живот остава да влачи ревмокардита. К, 1986, кн. З [еа].
— От гр. ῥεῦμα ‘течение’ + кардит.