РЕВНЍВ1, -а -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който проявява ревност (в 1 знач.). Оженен наскоро, той беше толкоз подозрителен и ревнив, че заключваше жена си и тъй дохождаше на работа. Й. Йовков, ПК, 108. След женитбата си Боян стана предпазлив. Лили беше много ревнива и за всяко закъснение му искаше сметка. М. Грубешлиева, ПИУ, 278. Бе малко ревнив и ходеше да пазарува сам, а жената, отегчена от скучния му характер, го презираше тайно, но не смееше да му изневери. Д. Димов, Т, 95. Вкупом се заловиха [съседките] да обясняват .. на ревнивия селянин, че жена му щом обича хлебаря, то значи, че мъжа си обича два пъти повече. Й. Радичков, ВН, 107-108. Ревнивите жени се чувствуват удовлетворени само тогава, когато те видят окончателно поражение на своите съпернички и тогава злорадството им е безгранично. БД, 1909, бр. 26, 2. Ревниви съпрузи. // Който изпитва чувство, че е пренебрегнат, лишен от внимание от страна на близък човек, за когото смята, че проявява предпочитание към другиго. Гамата на страстите, които [Т. Влайков] изобразява в произведенията си, е доста ограничена, но интересна по своята значителност. Дадена е страстта на ревнивата майка и свекърва („Стрина Венковица и снаха ѝ“). М. Арнаудов, ЖТИ V [еа].
2. Който е изпълнен с ревност или е проява на ревност в (1 знач.). Марина слушаше закачките на ергените и нейното завистливо и ревниво сърце се пълнеше с радост и доволство. Г. Караславов, ОХ, 200. Мигновената мисъл, че може да си е заминала за града, сви сърцето му в ревнива болка. Кр. Велков, СБ, 50. Той [Софроний] и не подозираше, че този негов страх е вече стигнал до Добри, че Добри усеща голямата му, безсилна и ревнива привързаност. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 425. И сега на мене ми е мъчно, / че се сбъдна туй, което аз / някога объркано, несръчно / ти доказвах със ревнива страст. Д. Методиев, ШТ, 74. Ревнив поглед.
3. В съчет. с друго същ. с предл. з а, к ъ м. Който смята нещо (уточнено от съществителното) за особено важно, държи на него и го пази, брани усърдно, старателно. Докато в средновековните държави политическата власт се представяше от местни първенци и ревниви за своите права феодални барони, във Византия начело на провинциите стояха обикновени чиновници, зависими непосредствено и всецяло от държавния глава. П. Мутафчиев, КБ, 32. Турците били особено бдителни, а и ревниви за честта и достойнството на войската си. Д. Войников, БИТ [еа]. Всеки творец е ревнив към своите произведения. // С предл. к ъ м. Който изпитва завист към някого или нещо; завистлив. Постъпил при търновски майстор часовникар и със завидно усърдие и ловкост бързо напреднал в овладяването на занаята. Ревнив и недоброжелателен към помощника си, майсторът, като виждал сръчността му, отбягвал да поправя пред него много повредени часовници. В. Рашева-Божинова, ВВБР, 157-158. Тоби беше кълбо от противоречия. Бе ревнив към успеха на другите. Ал. Ванчев, НО (превод) [еа].
4. Остар. Ревностен. Тук е мястото да споменем за големия руски учен и философ Николай Бердяев, който от безбожник става усърден християнин .. Той самият станал ревнив защитник на християнската вяра. Ст. Тодоров, ККВВ [еа].
РЕВНЍВ2, -а -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е хубав, харесван. Като напоила цветята, изплевила им поникнатите наоколо всякакви други билки, от които инак биха заглъхнали ревнивите цветя. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 488. Под голий храст ревнива теменужка, / .. / подала е личенцето си нежно / и ме изнича с тъмни си очи. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 67.
2. За нива — който се жъне лесно. Де да е вода студена, / българки да я напият, / де да е сянка дебела, / българки да я належат, / де да е нива ревнива, / българки да я ожънат. Нар. пес., СбНУ IV, 57.