РЕВНЍВО нареч. 1. С ревност (в 1 знач.). Отблизо ревниво ги следеше нисък, набит широкоплещест младеж. Като се отдалечи Вендо, младежът нерешително пристъпи до Любинка. Ил. Волен, МДС, 169. Стар болярин — зъл лихварин / варди я [Калиопа] ревниво, / от световен взор греховен / крий я завистливо. П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 4, 5. Ти я ревниво обсади / със зидове, кат в клетка, / на порти ключове гуди, / на прозорци — решетка. Ив. Вазов, Съч. IV, 65. Старият, немощен съпруг ревниво гледаше младите мъже в дома си.
2. С голямо старание, усърдие, постоянство; ревностно, старателно, усърдно. Идеха старейшините и вождовете на двете славянски племена милинци и езерци, .. Те не се бяха отделили от сродниците си и ревниво пазеха езика, нравите и свободата си. А. Дончев, СВС, 626. Всички отбори играят така, зад параван. Всеки ревниво пази тайните си, нищо че сме под един покрив. Л. Стефанова, ВМД, 91. На мен не само ми е чудно, но дори особено приятно, че Иван започва да рови в моята папка, която така ревниво крия дори и от дневната светлина, а какво остава от човешкия поглед. С. Таджер, ПНМ, 149. Рудолф II не търсел повод да показва своите сбирки и самият по природа затворен и мрачен, ревниво пазел съкровищата си пред чуждите очи. Хр. Ковачевски, СК, 116. Те [индианците] продължават ревниво да спазват обичаите си. Ходят голи и почитат огъня. П, 2003, бр. 26 [еа].