РЕВНЍТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Остар. Книж. С предл. з а или н а. Радетел. Той [Ив. Андрейчин] има заслуги и като един от първите пионери в областта на театралната критика, като ревнител за художествен български език, като работник в областта на художествения превод. Ив. Богданов, СП, 244. На извънредното събрание, свикано по идея на Ботева и Стамболова, ти беше сред първите ревнители на незабавното въстание. Н. Никифоров, ПВ, 34. „Доброжелателят и присният приятел на Фотинова“ [Стефан Ахтар] ще е принадлежал към горещите ревнители на българското образование в Търново. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 282. Тогава удари съдбовният час за великото жертвоприношение на ония сто и десет първенци, които заплатиха с кръвта си и твоята слава!… Ревнителю на слово и премъдрост, дали не се наслаждаваше, въобразявайки си как очарованите ангели се навеждат над техните души? Ем. Станев, А [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)