РЀВНОСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. 1. Който влага голямо старание, усърдие и постоянство в нещо; усърден. Бори случайно хвърли поглед към жените и забеляза, че една от тях се прекръсти крадешком при ставането. Не знаеше ли Севар за тая ревностна християнка? Й. Вълчев, СКН, 74. Известно беше, че той е ревностен англофил и като такъв би трябвало да одобрява въстанието, на което по силата на политическите противоречия английският външен министър лорд Росел даваше, макар и привидна, дипломатическа подкрепа. Ст. Дичев, ЗС I, 301. Не липсваха и хайдутски чети с кръг на действие вън от баташките предели. Последен представител на тези чети беше дядо Тодор Банчев, който, .., се обърна от хайдук на ревностен революционер. Й. Венедиков, ИБВ [еа]. Англичаните са ревностни пазители на традицията. Затова им хареса много фактът, че участниците в съветската младежка експедиция отдадоха дан на уважение към техния известен земляк, полярния изследовател Р. Скот. Е, 1980, бр. 7, 4. Когато за кръщението на Бориса се разчуло по цял възток и запад, ревностни последователи на учѐния, противни на християнството, отсякъде се появили в България. ПСп, 1871, кн. 4, 68-69.
2. В който се проявява, влага голямо старание, усърдие, постоянство. Той държал още по-ревностни проповеди против брака. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 193. Не само че бяха [векилите] съучастници в приготовлението на въстанието, но бяха едни от първите деятели на комитета, .. Тоя факт и други още много са достаточни да потвърдят общото настроение и ревностното участие на народа в святото дело. З. Стоянов, ЗБВ I, 389. Тези чудни изменения [на слънцето] станали предмет за най-ревностно изследование. Д. Витанов, НС (превод), 29.