РЀВНОСТНО нареч. С голямо старание, усърдие, постоянство; усърдно, старателно. Най-ревностно съм търсел логиката във всяко едно отношение, но прекалената логичност винаги ме е карала да изпитвам тягостно чувство на безпокойствие. В. Сотиров, ЛНП, 41. Чели са я [книгата на Паисий] ревностно вкъщи и в училище — никоя българска книга преди това не е била тъй много четена. Б. Пенев, НБВ, 60. Българите укрепват селищата си, съхраняват вярата си, с нея се противопоставят на поробителя; поддържат обичаите си и ревностно ги пазят. Д. Яръмов, БП, 9. По пътя до това село, .., десетте души черкези ревностно преследвали нашите юнаци ту от една, ту от друга страна на шосето. З. Стоянов, ХБ, 346. Допреди някоя година в него [град Александрия] имаше български учител, .. и ревностно са трудяше да вдъхне на учениците си любов и уважение към тяхната народност. НБ, 1877, бр. 71, 275.