РЕВНУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ревнувам и от ревнувам се. По вечеринките [годеникът] я следеше по-строго от майка ѝ едно време, запрещаваше ѝ да танцува с някои, да не влиза с кого и да било в бюфета, .. Годеницата не можеше да разбере туй ревнуване. Г. Стаматов, ВД [еа]. Той защищаваше правдините на мъжа, който е като господар на жената; нападаше последните за ревнуването им към модите. Ч, 1875, бр. 7, 332.