РЕВОЛВЀР м. Ръчно огнестрелно оръжие с къса цев и магазин за куршумите във вид на въртящ се барабан. Той затвори барабана на револвера, подаде глава иззад скалата и хвърли бърз, изпитателен поглед към турците. Ст. Дичев, ЗС II, 44. В сборичкването благодарение на ловкостта си той [Левски] се отскубна, стреля с револвера си и побягна. Ив. Унджиев, ВЛ, 128. Изненаданите жандарми започнаха да се приближават и да хвърлят на куп пред краката на Чардафона револвери, пушки и саби. В. Геновска, СГ, 303-304. Тръгнаха хората, тръгнах и аз. Взех си револвера, купих патрони. Всеки си имаше оръжие. А. Каралийчев, НЗ, 206. Тук, върху нисък одър край стената, седеше сам Хайредин Арап ага .. В ъгъла срещу леглото му бяха подпрени две пушки, на едно ниско столче там беше сложен силяхлъкът му с кама и револвер. Д. Талев, ПК 1980 [еа]. Зареждам револвера. Δ Насочвам револвера. Автоматичен револвер.

— От англ. revolver и фр. revolver. — Други (остар., сега простонар.) форми: р е в о р в ѐ р, р е в у р в ѐ р, л е в о р в ѐ р.


Източник: Речник на българския език (онлайн)