РЕВОЛВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до револвер. Отново избухна стрелба, но тоя път съвсем наблизо. Стреляха с автомати, от време на време изплющяваше револверен изстрел. П. Вежинов, НБК, 188. След убийството на пристава стана ясно, че .. револверните патрони, с които бе убит лекарят, напълно съответстват и по калибър, и по някои други особености на гилзите, .., дето бе застрелян приставът. Ем. Станев, ИК I и II, 422. Подаде [войникът] на Казански шинел и колан с револверен калъф. Д. Ангелов, ЖС, 227. Револверен спусък. Револверен залп.
2. Техн. За машина, машинна част и под. — който има в своята конструкция въртящ се детайл със закрепени към него различни инструменти, които последователно влизат в действие. В прототипния цех на Завода за металорежещи машини започва усиленото експериментиране на новия, произведен за първи път в България револверен струг. ВН, 1960, бр. 2602, 1. Револверна преса. Револверна глава.