РЕВОЛВЀРЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от револвер. — Грънчаров, какво правиш? — Кондарев го обгърна през рамената и с помощта на Шопа успя да му отнеме револверчето. Ем. Станев, ИК III и IV, 326. Като мина покрай нас, Радулов го изгледа злобно, вражески, дръпна ме настрана и извади дамското револверче. П. Михайлов, ПЗ, 74.

2. Детска играчка, обикн. от дърво или пластмаса, с форма на револвер. Децата се гонеха по двора с пластмасови револверчета в ръка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)