РЕВОЛЮЦИОНЀР м. 1. Участник в революционно движение, в революция (във 2 знач.). Все още живееше идеята да се вдигне революция в Македония в момента на съединението и така да се освободи целият народ. Да се довърши делото на славните революционери начело с Ботев и Левски. В. Геновска, СГ, 287. В тях [писмата и документите] великият патриот и революционер [В. Левски], .., е винаги и всякога в пълно съгласие с фактите, с истината. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. В новата държава тези хора трябваше да направят решителен завой. Дотогава те бяха революционери, борци за народни правдини и разрушители. Изведнъж животът им наложи да станат строители. А. Каралийчев, ПГ, 202-203. Немските вестници потвърдяват това известие, което казваше, че испанските революционери са разбити. С, 1872, бр. 47, 374. // Стесн. Въстаник, бунтовник. Павел почина като революционер в Средногорското въстание, а брат му Георги, преследван от полицията, се удави в морето в Цариград. Е. Каранов, РБ, 359. Опитът за арестуване на Т. Каблешков е неуспешен, но в отговор ръководителят на копривщенските революционери обявява въстанието на 20 април. Ив. Стоянов, ИБВ [еа]. По неволя невъстанал революционер в един невъстанал град, Вазов написва първия марш на Априлското въстание — „Панагюрските въстаници“. БЕЛ, 2000, кн. 6 [еа].
2. Прен. Лице, което със свои открития или постижения предизвиква коренно изменение, преобразование в някаква област на човешката дейност. Никой революционер в науката не се е разделял със старото без носталгична болка. Г. Данаилов, СГИ, 22. И. П. Павлов бе истински революционер във физиологията. РД, 1950, бр. 200, 2. Революционер в модата.
◊ Революционери демократи. Полит. Дейци на руското революционно-освободително движение от втората половина на ХIХ век, съчетаващи идеята за селска революция с утопичния социализъм; революционни демократи. Революционерите демократи взели страната на селяните. Николай Чернишевски, вождът на революционното демократично движение, написал възвание „Към крепостните селяни“, с което ги подканял да въстанат и да вземат земята, която им принадлежи. Ист. Х кл, 105.
— От фр. révolutionnaire.