РЕВОЛЮЦИОНЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Революционен. Радваше са той само затова, защото скромната му стряха са удостоила да приеме за 24 часа революционерните апостоли, носителите на свободата. З. Стоянов, ЗБВ II, 9. Който иска да вземе участие в работите ни, тряба да има препоръка от някого от познатите до някой революционерен работник. Ив. Унджиев, ВЛ, 184. Открито действувал [Петьофи], тъй както неговата революционерна вяра му е заповядвала. П. П. Славейков, Мис., 1899, кн. 2, 157.