РЕВОЛЮЦИОНЀРЧЕ, мн. -та, ср. Понякога пренебр. Умал. от революционер. „Бандата“, където на осемгодишна възраст избягах от семейството, .., се предвождаше от върлинесто, жилесто черно хлапе, .. Естествено, че бе „пролетарско“ дете; и това родено революционерче никога не пропускаше да ми натрие на носа, че съм „буржоазче“. М. Христов, ИЕБ І-ІІ (превод) [еа]. Когато западните революционерчета крещят за коренна промяна на света, за бъдещ щастлив живот при социализма или комунизма, ние искаме да им кажем: „Елате при нас, под похлупака, елате и живейте вашия щастлив живот!“ Г. Марков, ЗРБ [еа].